Съветски пневматичен клаксон от 1965 г. – маркировка IX-65 и военна техника
Съветски пневматичен клаксон от 1965 г. – военна загадка от епохата на Варшавския договор
Последна актуализация: септември 2026 г.
Някои военни предмети оцеляват, защото някой съзнателно ги е съхранил. Други остават почти случайно – свалени от стара машина, поставени на рафт във военен склад и забравени, докато светът около тях се променя.
Този голям съветски двутонален пневматичен клаксон вероятно принадлежи към втората група.
Върху корпуса му е запазена маркировката IX 65. Двата метални рупора са с различна дължина. Под по-късния тъмнозелен слой боя се вижда по-светло зелено покритие. По предоставена информация предметът в крайна сметка е придобит от военен склад в България.
Не знаем на коя точно машина е бил монтиран. Не знаем военното поделение, шофьора или маршрутите, които е изминал.
Но датата, конструкцията, теглото, боята и следите от употреба ни позволяват да изследваме историческия свят, през който един подобен предмет е можел да премине през десетилетията на Студената война.

Бърз отговор
Предметът е съветски двутонален пневматичен звуков сигнал, вероятно произведен през септември 1965 г. Конструкцията, размерите и теглото му от около 900 г са съвместими със съветското семейство С40, като С40-Б е най-силният кандидат. По предоставена информация предметът по-късно е запазен във военен склад в България.
Предметът накратко
| Характеристика | Текуща оценка |
|---|---|
| Тип | Двутонален пневматичен автомобилен клаксон |
| Произход | СССР |
| Вероятно семейство | С40; вероятно С40-Б или близка разновидност |
| Маркировка | IX 65 |
| Вероятна дата | Септември 1965 г. |
| Дълъг рупор | Около 43 см |
| Къс рупор | Около 36 см |
| Диаметър на фуниите | Около 11 см всяка |
| Тегло | Около 900 г |
| Принцип | Сгъстен въздух / пневматичен |
| Боя | Поне два исторически зелени слоя |
| Произход според предоставената информация | Военен склад в България |
| Точна машина | Не е установена |
IX 65 – дата, запазена в метала
Най-силната следа се намира върху задната част на корпуса:
IX 65
Най-естественото тълкуване е IX = девети месец, а 65 = 1965 г., което дава вероятна производствена дата септември 1965 г.
Това поставя предмета твърдо в епохата на Студената война и във времето, когато армиите на Варшавския договор масово използват съветски камиони, влекачи, инженерни машини и специализирани шасита.

Какво ни казва датата: предметът не може да е участвал в събитията в Унгария през 1956 г., защото още не е бил произведен. Но вече е съществувал три години преди интервенцията на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г.
Защо рупорите са два?
Различната им дължина не е случайна.
По-дългият рупор е около 43 см, а по-късият – около 36 см.
При подаване на сгъстен въздух двата различно настроени рупора създават два отделни тона, които заедно образуват мощен и лесно разпознаваем двутонален сигнал.
При тежък камион или специализирана машина такъв звук трябва да бъде чут над двигателя, компресора, движението на колоната и шума на военния полигон.
Най-силната техническа следа – С40-Б
Тук разследването става особено интересно.
Каталожната документация за семейството Урал-375 посочва пневматичен сигнал С40-3721000-Б, тип С40-Б.
За комплектния сигнал е посочено тегло около 0,93 кг.
Нашият екземпляр тежи приблизително 0,90 кг.
Защо това е важно: разлика от приблизително 30 грама между каталожното тегло на С40-Б и измереното тегло на този предмет е много добро техническо съвпадение. Само теглото не доказва модела, но заедно с двата рупора, пневматичната камера и размерите прави идентификацията като вероятен С40-Б значително по-силна.
С40-Б е документиран и при други съветски тежки машини. Каталогът за КрАЗ-255Б също посочва двутонален пневматичен сигнал С40-Б.
Затова най-коректната формулировка на този етап е:
Съветски двутонален пневматичен сигнал от семейство С40, вероятно С40-Б.
На каква машина е бил монтиран?
Това остава най-интересният нерешен въпрос.
Не е запазен номер на машина, обозначение на поделение или документ за демонтаж, затова не трябва да приписваме конкретния предмет на определен автомобил.
Каталожната документация посочва точно С40-Б и тегло около 0,93 кг, което е изключително близко до измерените около 900 г на този предмет.
Сходни пневматични сигнали от семейството С40 са използвани и при съветски тежкотоварни и специализирани автомобили.
Каталогът за КрАЗ-255Б също документира двутонален пневматичен сигнал С40-Б. Това прави КрАЗ реална историческа възможност, но не доказва произхода на конкретния екземпляр.
Трябва да отчетем и още една възможност: една военна част не е задължително да прекарва целия си живот върху една и съща машина.
Годни агрегати могат да бъдат демонтирани при ремонт, съхранявани като резервни части и по-късно монтирани върху друга техника.
Следователно този клаксон дори може да е имал повече от един „механичен дом“ през живота си.
Възможният исторически път
1968 г. – възможно ли е да е бил част от операция „Дунав“?
През август 1968 г. войски на Варшавския договор навлизат в Чехословакия и слагат край на реформите на Пражката пролет.
България участва с военни формирования, сред които в архивни свидетелства са посочени 12-и и 22-и мотострелкови полк.
Към този момент клаксонът вероятно вече е бил на около три години.
Може ли да е бил върху камион от подобна колона?
Хронологично – да.
Доказано исторически – не.
Два зелени слоя – служебна история, запазена в боята
Една от най-силните визуални особености е историческото покритие.
По рупорите и монтажната конструкция се виждат поне два различни зелени слоя.
Под по-късния тъмнозелен слой е запазена по-светла зелена боя, която според предоставената информация е по-ранното покритие.
Там, където двата слоя са износени, се разкрива жълтият метал на рупорите.
Самото пребоядисване не може да ни каже точно колко години е служил предметът. Но установява нещо важно:
Предметът е бил боядисан и впоследствие пребоядисан.
Това е съвместимо с ремонт, профилактика, преоборудване или продължаваща служебна употреба.
Защо не бихме го реставрирали?
При такъв предмет естественото желание може да бъде старата боя да бъде свалена, а жълтият метал под нея да бъде полиран.
От историческа гледна точка това би унищожило част от доказателствата.
По-ранният зелен слой, по-късното пребоядисване, драскотините, оголените ръбове, окислените крепежи и маркировката IX 65 заедно образуват своеобразен архив на живота на предмета.
Патината невинаги е повреда.
Понякога тя е единственото останало свидетелство за живота на един предмет.
Прочетете също:
Какво да не правим със стара вещ преди оценка или продажба.
„Щит-82“ – седемнадесет години след производството
През 1982 г. България е домакин на мащабното съвместно учение на Варшавския договор „Щит-82“.
В него участват около 60 000 военнослужещи и огромно количество сухопътна, въздушна и морска техника.
Към този момент клаксонът би бил на приблизително 17 години.
За здрав военен компонент, който е обслужван, пребоядисван или прехвърлян между машини, подобна възраст не означава задължително край на службата.
Възможно ли е характерният му двутонален звук да е звучал сред хиляди камиони и машини по време на големите учения от тази епоха?
Напълно възможно от гледна точка на възрастта.
Но и тук няма доказателство, че конкретният екземпляр е участвал в „Щит-82“.
Звукът, който поколения наборници помнят
Военната история обикновено се разказва чрез танкове, самолети, командири, ордени и политически решения.
Но наборната служба има и свой всекидневен звук.
Двигатели, които загряват в автомобилния парк. Компресори. Метални врати. Инструменти в ремонтна работилница. Камиони, които се строяват в колона.
И внезапно – мощният звук на голям пневматичен клаксон.
За хората, служили около съветски тежкотоварни автомобили и специализирана техника, подобни звуци често остават в паметта много по-дълго от самите машини.
Това също е част от военните спомени – не битка или орден, а един звук от ежедневието на армията.
От активна служба до забравен военен склад
В някакъв момент активният живот на клаксона приключва.
Възможно е машината му да е била бракувана. Възможно е клаксонът да е свален по време на ремонт. Възможно е да е останал като годна резервна част.
От самия предмет не можем да установим кое от тези неща се е случило.
По предоставена информация той в крайна сметка остава във военен склад в България.
И вероятно точно това го е спасило.
Много части от остаряла военна техника са предадени за скрап след края на Студената война. Други остават по рафтовете на ремонтни бази и складове дълго след като машините, за които са били предназначени, са изчезнали от строя.
Този екземпляр оцелява.
Втори живот след повече от 60 години
Днес първоначалната му функция почти е изчезнала.
За реставратор на военна техника той може да се окаже точно липсващата оригинална част за Урал, КрАЗ или друга съветска машина.
За колекционер е автентичен технически предмет от епохата на Студената война с видима производствена маркировка и силни следи от реална употреба.
Като интериорен предмет може да бъде впечатляващ индустриален акцент, без да губи историческата си повърхност.
А като обект на изследване той свързва един сравнително малък механичен детайл с много по-голяма история – съветската индустрия, Варшавския договор, военните автомобили, полигоните, ремонтните бази и складовете.
Доказателство или възможност?
| Въпрос | Нашата оценка |
|---|---|
| Съветско производство? | Много вероятно |
| Септември 1965 г.? | Вероятно, въз основа на IX 65 |
| С40-Б? | Силен кандидат, но не окончателно доказан |
| Урал-375? | С40-Б е документиран при Урал-375; точната машина на този предмет не е установена |
| КрАЗ-255Б? | С40-Б е документиран и при КрАЗ-255Б, но няма доказана връзка с конкретния екземпляр |
| Военна употреба? | Много правдоподобна предвид предоставения произход от военен склад |
| Чехословакия 1968? | Хронологично възможно, но недоказано |
| „Щит-82“? | Хронологично възможно, но недоказано |
| Пребоядисван? | Да – физически се виждат поне два слоя |
| Военен склад в България? | По предоставена информация за произхода |
Колекционерски checklist
- Запишете всички маркировки преди почистване.
- Измерете отделно двата рупора.
- Претеглете целия комплект. Каталожните тегла могат да бъдат важна следа.
- Снимайте монтажната скоба. Тя може да помогне за установяване на машината.
- Не премахвайте старите слоеве боя.
- Търсете С40, С40-Б, С40-В или заводски знак.
- Запазете информацията за произхода.
- Не шлайфайте и не пясъкоструйте преди идентификация.
Вижте също
Как да снимаме антики и стари вещи за предварителен преглед.
Има ли колекционерска стойност?
Да. Подобни предмети могат да представляват интерес за колекционери на:
- съветска военна техника;
- автомобили Урал, КрАЗ и ЗИЛ;
- Студената война;
- ретро камиони;
- индустриални предмети;
- автомобилни части;
- военно-техническа история.
Стойността не се определя само от възрастта. Важни са точната идентификация, маркировките, комплектността, оригиналната боя, състоянието, работоспособността и доказуемият произход.
За повече информация относно оригиналността вижте
Какво е оригинал?
Често задавани въпроси
Какво представлява този съветски клаксон?
Това е двутонален пневматичен автомобилен сигнал, работещ със сгъстен въздух. Конструкцията му е съвместима със съветското семейство С40, като С40-Б в момента е най-силният кандидат.
Какво означава IX 65?
Най-логичното тълкуване е деветият месец на 1965 г. – септември 1965 г. До откриване на фабрична документация за конкретния екземпляр тази датировка трябва да се приема като вероятна.
С40-Б ли е?
Има силно техническо съвпадение, включително конструкцията и приблизителното тегло. Но тъй като директна моделна маркировка С40-Б не е намерена, идентификацията остава вероятна, а не окончателна.
Използван ли е С40-Б на Урал-375?
Да. С40-Б е документиран в каталожни данни за семейството Урал-375, където е посочено и тегло около 0,93 кг.
Използван ли е С40-Б на КрАЗ-255Б?
Да. Каталогът за КрАЗ-255Б документира двутонален пневматичен сигнал С40-Б. Това обаче не доказва, че конкретно този екземпляр е бил монтиран на КрАЗ.
Участвал ли е този предмет в Чехословакия през 1968 г.?
По възраст това е възможно, но няма доказателство, което да свързва конкретния предмет с операция „Дунав“.
Защо старата боя е важна?
Защото двата видими слоя доказват поне едно пребоядисване и са част от материалната история на предмета. Премахването им би унищожило информация, която не може да бъде възстановена.
Може ли да се използва за реставрация на военна машина?
Потенциално да. Стойността му за реставратор би нараснала, ако точният вариант и оригиналното му приложение бъдат окончателно установени.
Загадката още не е решена
Най-важният въпрос остава:
На коя машина е бил монтиран този клаксон?
Монтажната конструкция може един ден да даде отговора.
Стари каталози, ремонтни ръководства, архивни снимки и оцелели Урал, КрАЗ и ЗИЛ могат да позволят прецизно сравнение.
А човек, който е служил като военен шофьор или механик, може да разпознае детайла веднага.
Разпознавате ли този клаксон?
Ако сте служили със съветски камиони или специализирана военна техника в България, ще се радваме да чуем вашия спомен.
Помните ли този тип двурогов пневматичен сигнал? Разпознавате ли монтажната скоба? Използваше ли се при Урал, КрАЗ, ЗИЛ или друга машина?
Стара снимка, технически документ или личен спомен може да помогне да установим машината, от която произхожда този предмет.
Още истории за военни предмети можете да откриете в
Военни спомени.
Имате стар военен или технически предмет?
Изпратете ясни снимки на предмета, маркировките, размерите и всичко известно за неговия произход.
The Old Antiquarian разглежда и предлага възможност за придобиване на различни категории исторически военни предмети. Вижте
Изкупуване на военен антиквариат.
Източници и допълнително проучване
- Каталожна документация за Урал-375 – пневматичен сигнал С40-3721000-Б / С40-Б, включително каталожно тегло около 0,93 кг.
- Каталог за КрАЗ-255Б – двутонален пневматичен сигнал С40-Б.
- Архивен фонд на Българското национално радио – операция „Дунав“ и българското участие в Чехословакия през 1968 г.
- Документация за учението „Щит-82“ – съвместно учение на Варшавския договор в България през 1982 г.
- Съветски каталози, ремонтни ръководства и архивни фотографии на тежкотоварна и специализирана техника.
Експертна бележка
При идентифицирането на стари технически и военни предмети трябва ясно да се отделят доказаните факти, техническите съвпадения и историческите възможности.
При този екземпляр маркировката IX 65, теглото, размерите, конструкцията, слоевете боя и произходът от военен склад образуват силна обща картина – но все още не позволяват да бъде посочена конкретната машина, на която е служил.
Последна актуализация: септември 2026 г.
Свързани материали
-
Военни спомени
-
Изкупуване на военен антиквариат
-
Какво е оригинал?
-
Какво да не правим със стара вещ преди оценка или продажба
-
Как да снимаме антики и стари вещи за предварителен преглед
За The Old Antiquarian
The Old Antiquarian съчетава повече от 35 години опит с антики, исторически предмети и колекционерски вещи.
Нашата цел е да разглеждаме военните спомени не само като предмети, а като свидетелства за хора, машини, технологии и исторически периоди.
The Old Antiquarian
Да съхраним историята за следващото поколение.

