Българска каска М36 – история, видове и разпознаване

Кратък отговор: Какво представлява българската каска М36?

Българската каска М36 е стоманена военна каска, разработена през 30-те години и въведена на въоръжение през 1936 г. Тя е сред характерните елементи на българското военно снаряжение през Втората световна война и продължава да се използва или съхранява във военни запаси и след 1945 г.

Колекционерите различават три основни разновидности: тип А (Type A), тип Б (Type B) и тип В (Type C). Основните им отличителни белези са формата на стоманената черупка, подвитият или неподвит ръб, нитовете и системата за закрепване на кожения подшлемник.

Най-важното правило: възрастта на стоманената черупка трябва да се изследва отделно от боята, кожения подшлемник и подбрадника, защото много оригинални каски са обновявани по време на военна служба.

По време на Първата световна война българските войници използват германски стоманени каски от семейството Stahlhelm. Част от тях остават на въоръжение и през следващите десетилетия.

След Ньойския договор от 1919 г. Българската армия е поставена под сериозни ограничения. През 30-те години обаче политическата обстановка в Европа се променя и модернизацията на военното оборудване придобива ново значение.

През 1935–1936 г. е разработен нов стоманен шлем за Българската армия.

Конструкцията използва опита на европейските военни производители, но придобива собствен облик: по-широко разтворен долен ръб, характерни вентилационни втулки и ясно изразено надлъжно ребро по горната част.

Българска конструкция с европейски влияния

Макар да напомня германския Stahlhelm, каската М36 не е просто копие на германски модел.

Нейната форма, съчетанието на стоманената черупка с вътрешната система и развитието на различните разновидности оформят самостоятелна история.

Основната ѝ задача е да намалява риска от наранявания от осколки и други бойни въздействия. Не е коректно обаче да се правят категорични сравнения за балистична защита без технически изпитвания при еднакви условия.

Продължителността на службата е сред най-интересните особености на българската М36.

Разработена преди Втората световна война, каската остава част от историята на българското военно снаряжение и след промяната на политическата система.

Историята на М36 е свързана с два различни периода от българското участие във Втората световна война.

До септември 1944 г. България е съюзник на държавите от Оста. След политическите събития през септември българските войски започват военни действия срещу Германия.

През двата периода в армейското снаряжение присъстват стоманени каски от семейството М36.

1940 г. — Завръщането на Южна Добруджа

На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба между България и Румъния, с която Южна Добруджа е върната на България.

През септември българските войски навлизат в областта, където са посрещнати тържествено от части от местното население. Събитията са запазени в множество фотографии, вестникарски публикации и спомени.

1941–1944 г. — Българските войски на Балканите

На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. След германското нападение срещу Югославия и Гърция български войски поемат окупационни и административни функции в определени територии на Балканите.

Военните формирования изпълняват гарнизонни, охранителни, комуникационни и други задачи, включително операции срещу въоръжената съпротива.

В този период М36 е част от характерното оборудване на българските военнослужещи.

Септември 1944 г. — Промяна на военния съюз

През септември 1944 г. политическата ситуация в България се променя радикално. След обявяването на война от Съветския съюз и преврата на 9 септември българските войски участват в заключителния етап на войната срещу Германия.

Една и съща конструкция на военна каска се оказва част от снаряжението на армия, която преминава през противоположни военнополитически съюзи.

Военните операции в Югославия през 1944 г.

През есента на 1944 г. български части участват в операции около Ниш, Стражин, Куманово и други райони на Югославия.

Военното придвижване включва пехота, автомобили, мотоциклети, артилерия и бронирана техника.

Бронираните формирования и танковете

През Втората световна война Българската армия използва и германска бронирана техника, включително танкове Panzer IV.

Различните военни фотографии от периода позволяват да се изследват съоръженията, униформите и снаряжението. При неясен произход обаче не трябва автоматично да приписваме дадена снимка на българско подразделение.

Българските войски при Стражин и Куманово

Сред значимите събития от есента на 1944 г. е Страцинско-Кумановската настъпателна операция.

В боевете при Стражин на 18 октомври 1944 г. участва и българската Парашутна дружина. Тези събития заемат важно място в историята на българските въздушнодесантни формирования.

1945 г. — Дравската отбранителна операция

През март 1945 г. Първа българска армия участва в тежки отбранителни боеве в района на река Драва в Унгария.

Войниците воюват при трудни теренни и метеорологични условия. Старите военни снимки могат да ни помогнат да разберем средата, в която се използва защитното снаряжение.

17 юни 1945 г. — Посрещането в София

На 17 юни 1945 г. в София тържествено е посрещната Първа българска армия.

След завършването на бойните действия завърналите се военнослужещи преминават през столицата, посрещнати от граждани, знамена и цветя.

За тези войници каските не са били музейни предмети, а част от преживяното във войната.

Една от първите задачи при идентификацията е да се установи разновидността на стоманената черупка.

В специализираната литература се използват обозначенията A, B и C. На български последният модел може да бъде посочен като тип В — кирилската буква „В“ съответства на международното Type C.

Тези наименования са широко използвана колекционерска класификация, но не всички са потвърдени като официалните исторически армейски обозначения.

Реално сравнение: М36 тип А вляво и тип В (C) вдясно

За разлика от образователните инфографики следващите фотографии показват две реални каски от колекцията на The Old Antiquarian. Съпоставянето им от различни ракурси позволява да се видят профилът на купола, периферията, козирката и разположението на нитовете. Типът се определя преди всичко по стоманената черупка, а не само по кожения подшлемник, който може да е подменян.

М36 тип А — ранният модел с подвит ръб

Тип А се разпознава по характерния подвит ръб на стоманената черупка, по-дълбоката форма и четирите големи нита, предназначени за закрепването на вътрешния обръч.

Оригиналната ранна конфигурация включва кожен подшлемник със седем езичета и отделни по-малки нитове за подбрадника.

М36 тип Б — преходната разновидност

Тип Б запазва силует, близък до тип А, но има неподвит стоманен ръб.

Документирани са конфигурации с три и с четири големи закрепващи нита. Затова не бива тип Б да се определя единствено по техния брой.

В колекционерските проучвания тип Б обикновено се счита за най-рядко срещаната от трите разновидности.

М36 тип В (Type C) — по-късната конструкция

Тип В (C) се появява около 1939 г. и се отличава с по-компактна черупка, неподвит ръб и променена система за закрепване на подшлемника.

Вместо директно закрепване на обръча, при характерните оригинални конфигурации се използват четири пружиниращи метални пластини.

Две реални фотографии помагат да се разбере тази по-късна конфигурация.

Производствената история на М36 включва чуждестранни връзки и по-късно българско военно производство.

В специализираната литература се посочват производители в Чехословакия и производство в държавните военни предприятия в Казанлък.

Сред споменаваните предприятия са Sandrik в Долне Хамре и Brüder Gottlieb und Brauchbar в Бърно.

Имало ли е германско производство?

По-стари публикации посочват и Eisenhüttenwerk Thale в Германия. Тази атрибуция обаче е поставяна под съмнение в по-нови колекционерски изследвания поради недостиг на убедителни фабрични доказателства.

Затова е по-точно германското производство да се разглежда като спорно, докато не бъдат представени надеждни първични документи.

Не е надеждно да се посочва една точна обща производствена бройка като доказан факт без пълни фабрични и армейски архиви.

Същото се отнася и за точния брой на произведените каски от отделните разновидности. Колекционерските оценки не са равнозначни на официална производствена статистика.

Сега преминаваме от историята на модела към реалния предмет.

Представената каска е идентифицирана като М36 тип А с по-късно военно обновяване, свързано с Българската народна армия.

Тя има ранна стоманена черупка с характерния подвит ръб, но настоящите ѝ кожени части и маслиненозелено покритие отразяват по-късен етап от употребата.

Това е автентичен исторически тип конструкция, но от фотографиите не можем да определим точно фабриката, годината на изработка и момента на всеки последващ ремонт.

Вентилационен отвор, нитове и подбрадник

Страничният изглед показва маслиненозеленото покритие, характерната вентилационна втулка, няколко нита и кожен подбрадник с метална катарама.

Драскотините и износването са реални физически следи, но сами по себе си не доказват участие във военни действия. Те могат да произхождат от различни периоди на употреба или съхранение.

Подвитият стоманен ръб — важният белег на тип А

Една от най-характерните особености на ранния тип А е ръбът на стоманената черупка, сгънат навътре.

Този детайл е особено добре видим, когато каската е обърната и заснета от по-нисък ъгъл.

Формата на стоманената черупка

При обърнатия страничен профил добре се виждат разтвореният долен ръб, извивката на стоманата и разположението на външните нитове.

Вътрешността и маркировката „60“

Особено интересна е вътрешната конструкция на запазената каска.

Виждат се светъл кожен подшлемник с перфорации, бял регулиращ шнур, кожен подбрадник и ръкописната маркировка „60“.

Възможно е маркировката да е свързана с размер или вътрешно служебно означение. Няма достатъчно доказателства тя автоматично да се тълкува като годината 1960.

В новата детайлна фотография по-долу се вижда и друг печат — „59“. Двете обозначения трябва да се разглеждат поотделно и не представляват сами по себе си дати на производство.

Този детайл е важен пример защо маркировките върху старите предмети трябва да се изследват в контекста на цялата конструкция.

Допълнителен изглед на подшлемника на М36А

Следващият кадър документира шестте кожени сегмента, перфорациите, белия шнур, металните закрепващи елементи и подбрадника на представения екземпляр. Конструкцията на подшлемника не бива да се използва самостоятелно, за да се датира ранната стоманена черупка — подмени са напълно възможни.

Печат „59“, допълнителна маркировка и подвит кант

На този детайл се различава мастиленото число „59“ върху кожения подшлемник, както и допълнителен по-слабо четим печат. „59“ вероятно обозначава размер, но без съответния производствен стандарт не можем да определим дали се отнася до обиколката на главата или до друга размерна система. Вторият знак може да е контролен или приемателен, но значението му не е документирано.

По периферията на металната черупка е видим подвитият стоманен кант — важна особеност при разграничаването на М36А от по-късните варианти с неподвит ръб. Числото „59“ не бива да се тълкува като 1959 г. или като дата на производство на каската.

Коженият подшлемник осигурява прилепването на каската към главата и поддържа разстояние между стоманената черупка и носещата система.

Оригиналните конструкции могат да включват различен брой кожени езичета, метални отвори за регулиращия шнур и закрепване чрез нитове или пружиниращи пластини.

След години на служба кожата може да бъде подменена поради износване, повреди или военна поддръжка.

Две каски М36, заснети отвътре

Сравнителната снимка показва кожените подшлемници на тип А вляво и тип C вдясно, с регулиращи шнурове, отвори, закрепване и ремъци. Внимателният оглед на металните планки и ръба на черупката е също толкова важен, колкото и разликите по кожата, защото армейските ремонти могат да променят първоначалната конфигурация.

М36 тип C — детайл на кожения подшлемник

При представения екземпляр М36C се виждат шест перфорирани кожени сегмента, бял шнур, метални планки и части от подбрадника. Нанесените числа и следите от употреба са полезни за документация, но не позволяват сами по себе си точно датиране.

Как да различим оригиналната вътрешност от по-късна подмяна?

Необходимо е да се изследват видът на кожата, конструкцията на обръча, нитовете, металните пластини и начинът на закрепване.

По-светлата кожа или по-доброто състояние сами по себе си не доказват следвоенен произход. Решаващо е съответствието между всички елементи и документираните исторически конфигурации.

Най-важният практически подход е прост: първо идентифицирайте стоманената черупка, след това датирайте подшлемника отделно.

След Втората световна война старите стоманени каски не изчезват изведнъж от военното оборудване.

Много от тях остават годни за употреба и могат да продължат службата си след ремонт.

В Българската народна армия и нейните складове се запазват каски М36, като при част от тях се извършват пребоядисване, смяна на кожени подшлемници, подбрадници и други крепежни елементи.

Как е изглеждало военното облекло през социалистическия период?

През следвоенните десетилетия българските военни униформи постепенно се променят.

Исторически справочни издания документират различните видове офицерско, войнишко, зимно и специализирано облекло.

Какви части са подменяни?

Оригинална ли е каска с подменен подшлемник?

Да, възможно е.

Една каска може да бъде напълно автентичен исторически военен предмет и едновременно с това да има подменени части от по-късен период.

Разликата е между автентична каска с документирани или установими ремонти и каска, запазена в първоначалния си фабричен вид.

Следвоенната военна преработка не е равнозначна на съвременна реплика. Историческият ремонт сам по себе си е част от биографията на предмета.

Различните европейски армии използват собствени конструкции на стоманени каски с разнообразни решения за формата, вентилацията и вътрешното закрепване.

Българската М36 се отличава най-вече със своя силует, надлъжното ребро по темето и широкия долен профил.

За правилното разпознаване трябва да се използва съчетание от белези, а не само визуално сходство.

Същото важи при оценката на защитните характеристики. Без еквивалентни балистични изпитвания не можем да определим категорично кой исторически модел е предлагал по-добра защита.

Оригиналността се установява чрез съвкупност от конструктивни особености, състояние, материали и исторически сведения.

Един фабричен знак, номер или цвят не е достатъчен за сигурно заключение.

Има ли всяка оригинална каска М36 фабрична маркировка?

Не. При много оригинални екземпляри липсва очевиден щампован производствен код върху стоманената черупка.

Номера и печати могат да присъстват върху кожените части, но те не бива автоматично да се приемат за доказателство за датата на производство на самата каска.

Автентична, обновена, реставрирана или реплика?

Допълнителни насоки ще откриете в материалите „Какво е оригинал?“ и „Какво е автентичност?“.

Стойността на една българска каска М36 зависи не само от възрастта ѝ, но и от разновидността, състоянието, оригиналните компоненти и историята на конкретния екземпляр.

Ранните типове А и Б могат да представляват особен интерес за специализираните колекционери. В същото време добре запазен тип В (C) с оригинални детайли също може да бъде търсен.

Обявената цена в интернет не означава реализирана пазарна стойност. За надеждна оценка се сравняват действително продадени екземпляри със сходни характеристики.

Прочетете и нашето ръководство „Кои фактори определят стойността на една антика?“.

Съхраняването на историческа каска изисква внимание както към метала, така и към кожата, боята и старите маркировки.

Премахването на старо покритие може да унищожи доказателства за различни периоди на военна употреба.

• Съхранявайте каската в суха среда с относително постоянна влажност.
• Избягвайте пряка слънчева светлина и силно нагряване.
• Не шлайфайте оригиналната боя и не използвайте агресивни препарати.
• Не се опитвайте да разкривате стари емблеми чрез механично изстъргване.
• Не огъвайте насила втвърдени кожени подбрадници.
• Не подлагайте оригиналния подшлемник на ненужно натоварване.
• Документирайте всеки детайл преди евентуална намеса.
• При активна корозия или разпадаща се кожа потърсете професионален консерватор.

Вижте още за естествената патина и правилната консервация на антикварни предмети.

Настоящата статия използва исторически сведения от музейни и архивни публикации, специализирани колекционерски проучвания и изследване на реална каска М36 тип А.

1. Национален военноисторически музей — България през Втората световна война. Исторически контекст за участието на страната в конфликта.
2. Национален военноисторически музей — Военноисторически календар, октомври. Сведения за българските операции през есента на 1944 г.
3. Национален военноисторически музей — Военноисторически календар, юни. Посрещането на Първа българска армия на 17 юни 1945 г.
4. Българска телеграфна агенция — Крайовската спогодба, 1940 г.. Архивен исторически обзор.
5. Steel Helmets of the World Wars — Bulgarian M36-A. Изследване на ранния модел и неговите конструктивни особености.
6. Steel Helmets of the World Wars — Bulgarian M36-B. Подробности за преходната разновидност.
7. Steel Helmets of the World Wars — Bulgarian M36-C. Вътрешни конструкции и следвоенни преработки.
8. Brendon’s Helmets — Bulgarian M36A. Фотографски колекционерски справочник.
9. Христо П. Дерменджиев — „Българските военни каски“, „Военно-исторически сборник“, бр. 2, 2004 г. Исторически материал, запазен в интернет архив.
10. Weitze — Bulgarian M36A-51, колекционерско описание. Съпоставка на производствените оценки, следвоенната употреба и ограниченията на наличните сведения.
11. DA Pam 30-50-2, 1 April 1960, Figure 35, page 52 — исторически справочен материал за българските военни униформи.

Изследователска бележка: Част от производствените атрибуции, точните количества, датите на отделни ремонти и конкретният произход на някои исторически фотографии остават непълно документирани. Инфографиките са образователни реконструкции. Архивната принадлежност и правата за възпроизвеждане на историческите снимки следва да се проверяват по оригиналните източници.

THE OLD ANTIQUARIAN · ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

За изследването и The Old Antiquarian

The Old Antiquarian е независим проект за антики, винтидж и колекционерски предмети, основан на над 35 години практически опит с исторически вещи.

При нашите изследвания разглеждаме конструкцията, материалите, състоянието и историческия контекст на предметите. Разграничаваме наблюдаваните факти от предположенията и спорните исторически атрибуции.

В рубриката „Военни спомени“ се стремим да запазим не само информацията за военните предмети, но и човешките истории зад тях.

Притежавате стара българска военна каска?

Ако притежавате каска М36, стар военен подшлемник, униформа, медал, отличие, фотография или друг исторически предмет, можете да ни изпратите снимки и информация за неговия произход.

Ние разглеждаме конструкцията, състоянието, оригиналните компоненти и колекционерския интерес.

➡️ Заявете професионална оценка на вашия предмет

Свързани ръководства

• Военни спомени — истории зад предметите
• Какво е автентичност?
• Какво е оригинал?
• Какво е клеймо?
• Какво е патина?
• Какво е консервация?

Продължете да откривате

Разгледайте още военни и исторически предмети, ордени, медали и значки, както и стари фотографии и пощенски картички.