Инженерът, който бродира бурята | История на гоблен от 80-те

Понякога най-интересната част от историята на един предмет не е това, което виждаме върху него, а човекът, който го е създал.

Пред нас е красив Вилеров гоблен с драматичен езерен пейзаж. Високи скали, малка лодка и буреносно небе създават усещане за мощта на природата.

Но зад този пейзаж стои друга история – за един български инженер, за неговото необичайно хоби, за грижата към възрастния му баща и за един дом с двор, пълен с рози.

Тази лична история е достигнала до The Old Antiquarian заедно със самия предмет. Тя ни дава възможност да погледнем отвъд художествената композиция и да си припомним част от всекидневния живот в България през 80-те години.

Гобленът накратко

Един дом, двама мъже и двор, пълен с рози

Историята започва в град Полски Тръмбеш, Великотърновско, през 80-те години на XX век.

Там живеел инженер, работещ в старата местна тухлена фабрика. Неговата професия била свързана с технически знания и отговорности, но свободното си време той обичал да посвещава на нещо съвсем различно – ръчното бродиране на гоблени.

Инженерът живеел със своя възрастен баща. Според запазения разказ двамата били сами в дома си и имали двор, пълен с рози.

Синът се грижел за баща си, който доживял до забележителните 101 години. Бащата е починал преди 2022 г., но точната година и имената засега не са известни.

Двамата обичали да гледат спорт заедно. Докато следели предаванията, синът бродирал своя гоблен. За него това не било професионална работа, а лично удоволствие, начин за почивка и спокойствие.

Постепенно, в продължение на приблизително осем месеца, се оформяли скалите, водата, лодката и буреносните облаци върху гоблена.

Инженер през деня, бродировач в свободното време

Един от най-интересните аспекти на тази история е съчетанието между техническа професия и художествено занимание.

Макар бродерията често да се свързва с женските домашни занаяти, ръчната работа с игла и конец не е занимание, ограничено до един пол. В случая тя разкрива една лична, творческа страна от живота на мъж, работил като инженер.

Прецизното следване на схема, постоянството и вниманието към детайла може да напомнят за качества, полезни и в инженерството. Но не е необходимо да търсим професионална причина за всяко хоби. Самият разказ ни казва, че бродирането му доставяло удоволствие.

Как осем месеца се превръщат в една картина?

При сложните гоблени изображението се изгражда от многобройни малки цветни участъци. За да се получат плавните преходи в облаците, скалите и водата, бродировачът трябва внимателно да следи схемата и последователността на цветовете.

Продължителността на работата зависи от броя бодове, избраната техника, опита на човека и времето, което отделя. Знаем, че този екземпляр е отнел приблизително осем месеца, но не можем да определим точния брой работни часове само от тази информация.

Бродерията като почивка – какво казва науката?

За инженера от Полски Тръмбеш шиенето било лично хоби и форма на релаксация. Тази особеност на разказа намира интересен паралел в съвременните изследвания върху ръкоделието.

Научният обзор Healing Stitches: A Scoping Review on the Impact of Needlecraft on Mental Health and Well-Being, публикуван през 2024 г., разглежда 25 изследвания за шиене, плетене, бродерия и сродни занимания.

Авторите откриват теми, свързани с психичното благополучие, социалната близост, чувството за постижение, личната идентичност и съхраняването на културни традиции.

Какво представлява „Буря над лунното езеро“?

Композицията е позната сред любителите на Вилеровите гоблени. Германската фирма Wiehler Gobelin предлага модел с оригиналното заглавие Aufziehendes Gewitter am Mondsee – „Надвисваща буря над Мондзее“.

Според официалния каталог моделът е създаден по художествена композиция на Антон Ханш (Anton Hansch), австрийски пейзажист от XIX век. В каталога са посочени размер 55 × 45 см и 25 цвята.

Тези характеристики се отнасят за модела на производителя. Те не доказват автоматично точния вид на конците, използвания бод или времето на ушиване на конкретния гоблен от Полски Тръмбеш.

Самият пейзаж е изграден върху контраста между драматичното небе и сравнително спокойната сцена край водата. Високи скали се издигат под тежки облаци, докато в долната част виждаме лодка и малки човешки фигури.

Три различни роли в един гоблен

Домашното творчество в България през 80-те години

Историята на инженера ни позволява да погледнем към една по-лична страна от всекидневието в социалистическа България – свободното време, домашните занимания и отношенията между поколенията.

Разказът не доказва, че бродирането е било разпространено хоби сред инженерите. Той обаче показва, че един човек с техническа професия е намирал личен смисъл и удоволствие в художествената ръчна работа.

Особено ценни са детайлите от семейния живот – съвместният дом, грижата за бащата, гледането на спорт и дворът с розите. Именно такива подробности превръщат общите исторически периоди в разпознаваеми човешки истории.

Защо личната история е толкова важна?

Една гобленова схема може да бъде ушита от десетки или стотици хора. Два завършени екземпляра могат да изглеждат почти еднакво, но историята на тяхното създаване може да бъде напълно различна.

При този гоблен знаем не само предполагаемото десетилетие на изработка, но и професията на неговия създател, мястото, продължителността на работата и част от личния му живот.

Това не означава непременно по-висока пазарна цена. Но дава исторически контекст, който отличава конкретния предмет от други изпълнения на същата схема.

Вторият живот на един ръчно бродиран гоблен

Историческият предмет не трябва непременно да бъде променян, за да намери място в съвременния дом. Рамкираният гоблен може да продължи своя живот като произведение на декоративното текстилно изкуство.

• Класически интериор – в библиотека, кабинет или всекидневна с дървени мебели.
• Рустикална обстановка – вила, къща за гости или дом с естествени материали.
• Модерен еклектичен интериор – като художествен акцент върху изчистена светла или тъмна стена.
• Галерийна стена – в композиция със стари фотографии, графики и други произведения.
• Фотография и сценография – като оригинален декоративен реквизит за исторически или винтидж композиции.
• Културни изложби – като свидетелство за домашното творчество през XX век, придружено от неговата лична история.
• Семейна памет – предмет, който може да запази разказа за създателя си и за отношенията между поколенията.

Как да съхраняваме стар рамкиран гоблен?

Ръчно бродираните текстилни произведения са чувствителни към светлина, влага, прах и механични повреди. Стъклото осигурява определена физическа защита, но не гарантира пълно предпазване от избледняване и стареене.

• Избягвайте директната слънчева светлина и силното продължително осветяване.
• Поддържайте сравнително стабилна температура и влажност.
• Не поставяйте рамката до радиатори, камини или влажни стени.
• Не почиствайте бродерията с вода или домакински препарати.
• Проверете дали окачването и закрепването на рамката са стабилни.
• При следи от влага или повреда се консултирайте с консерватор на текстил.

За принципите на опазване на старите предмети вижте нашето ръководство „Какво е консервация?“.

Често задавани въпроси

Заключение: бурята върху гоблена и спокойствието зад него

Изображението върху този гоблен представя буря. Но според историята на неговото създаване самото бродиране било свързано със спокойствие.

С осем месеца търпелива работа. С инженер, който намирал време за любимото си хоби. С грижата към неговия възрастен баща. Със споделените спортни предавания и дома с розите.

Днес гобленът е повече от красива текстилна картина. Той е свидетелство за личен труд и съхранен разказ от живота на едно българско семейство през XX век.

Свързани ръководства

• Какво е винтидж? – как се определя периодът и характерът на старите предмети.
• Какво е колекционерски предмет? – защо някои вещи представляват особен интерес.
• Какво е консервация? – принципи за запазване на оригиналните материали.
• Как да съхраняваме стари картини? – допълнителни съвети за рамкирани произведения.

Източници и допълнителни изследвания